Днес се сблъсках с интригуващото сравнение на предприемачите и религиозните лидери - и двете, водени от вяра.
$config[code] not foundРаботейки с франчайз собствениците на Pearle Vision преди години, преди да отворя собствения си бизнес, колебанието ми да изляза от себе си винаги е било този страх от неизвестното. Възхищавах се на предприемаческия дух, на поемащия рискове елемент, и да, на очевидното отношение на вярата в себе си, че те ще бъдат успешни.
Миналата неделя по време на престоя си на територията на института Chautauqua имах удоволствието да чуя прочутия пастор, педагог и оратор Петър Гомес. Преподобният професор Питър Дж. Гомес е американски баптистки министър, а от 1970 г. е служил в „Мемориалната църква“ в Харвардския университет.
Неговата проповед наричаше „Действие екстравагантно“. Той се позова на една новозаветна история, където една жена излива скъпи масла над главата на Исус. Това е добре позната библейска история, която ни учи, наред с други неща, да действаме с дързост и пламенност и страст, вместо да бъдем плахи или да сме на половината път или да се задържим.
Обаче, докато слушах посланието му за ползите от екстравагантност, си мислех за собствениците на малкия бизнес и желанието ни да изпъкнем в тълпата. Имаме по-малки бюджети, малко или никакъв помощен персонал, по-малко ресурси на разположение, и тъй като разходите, като газ и здравеопазване, се увеличават, разполагаемият ни доход, който е на разположение за постигане на разлика, намалява ежедневно.
И все пак, това е с акт на вяра и може би малко разточителство, че всъщност можем да направим по-голям вкус от големите. Спомням си статия на Брент Лиъри от онзи ден, че Дейвид Меерман Скот раздава 20-страничен документ безплатно, което доведе до приходи от 1 милион долара. Дали това е екстравагантно действие, за да се раздаде ценна информация, която не очаква нищо в замяна? Разбира се, това беше акт на вяра.
Когато мислите, че “предприемачът” и “екстравагантният” Доналд Тръмп със сигурност идва на ум. Намерих статия, в която се описват факторите за успех на Тръмп: свирепост, страст, идеализъм, възприятие и инстинкт.
Под коментарите за автора на идеализма Евън Кармайкъл говори за екстравагантността на Тръмп:
Организацията Тръмп е станала синоним на лукс, разкош, класа и екстравагантност. Не се получи така, като следваше конкурентите си. Така се получи, защото Тръмп не се страхуваше да мисли големи, да направи това, което не беше направено преди и по начин, който мнозина дори не можеха да си представят. Способността му да размие границата между фантазия и реалност помогна на компанията на Тръмп да се превърне в лига над останалите.
По какъв начин видяхте предприемачите да имат достатъчно вяра в себе си, за да действат смело, с екстравагантност? Какви бяха резултатите?
10 Коментари ▼
